Какво има зад частното образование?
Четирима някогашни чиновници описват за разминаването сред маркетинга и действителността от кухнята (понякога буквално) на комерсиалните учебни заведения, детски градини и езикови школи.
Вие сте родител, който доста е слушал за това по какъв начин държавните образователни заведения не могат да обезпечат добра среда за развиване на учениците, заплащането на учителите е ниско, липсва мотивация, базата е остаряла. Ако желаете вашето дете да бъде в крайник с динамично развиващия се свят, би трябвало да помислите по какъв начин то да попадне в някое елитно образователно заведение от най-ранна възраст. Стигате до извода, че частното обучение е по-добро за бъдещето на вашето дете.
Спрямо възрастта на детето ви и сферата, в която бихте желали то да развива своите умения и знания, в България към този момент можете да избирате сред най-разнообразни частни образователни заведения, които настояват, че сигурно могат да ви подсигуряват най-хубавото. Независимо дали ви интересува целодневно образование от най-ранна детска възраст в частна детска градина, обучение в частно среднообразователно учебно заведение, или пък търсите само школа за проучване на непознат език.
Десет години матури. Какво се случи до момента?
Със сигурност сте чували платени реклами по радиото на някои от най-известните и реномирани частни образователни заведения у нас, виждали сте техни билбордове или рекламни пана в софийското метро. Навярно сте разглеждали техните интернет уеб сайтове, в които подсигуряват съвременна база, висококвалифициран преподавателски екип, разнородни занимания в час, спортна интензивност, насърчаване на изобретателни умения, работа в екип, съчетаване на потребното с прелестно, по какъв начин децата учат посредством игра, пишат си домашните работи с готовност, изхранването – в случай че се предлага такова в програмата – е единствено от най-пресни и качествени артикули, подбрани с грижа за детето, съобразени с неговата възраст и отговарящи на всички държавни стандарти. Звучи ужасно!
Може би сте решили да отидете и на място в офиса на просветителната институция, която ви е завладяла най-вече. Там приветливи чиновници са ви посрещнали, посочили са ви образно базата на учебното заведение, разказали са ви в елементи по какъв начин наподобява процесът на образование от вътрешната страна, какъв брой дипломиран и добре подготвен е личният състав, какъв брой умел е в работата с деца; методите, които се употребяват са най-модерните вероятни – с електронни дъски, добре оборудвани и удобни класни стаи. Дотук всичко наподобява съвършено. Но тъй като „ няма безвъзмезден обяд “ – идва моментът, в който вие питате за това каква е цената на образованието. Служителят ще побърза да ви поправи, че тук не може да се приказва за цени и пари, въпреки всичко става въпрос за полезности – той ще ви приказва за стойност на предлаганата просветителна услуга, а не за пари.
Но в последна сметка, частното обучение в общия случай значи платено от фамилиите обучение, т.е. такса и освен това немалка. Месечна, двумесечна, полугодишна или годишна такса – има най-различни разновидности, тъй че да бъде оптимално комфортно за родителя да внася парите и да бъде безупречен в своето заплащане. Тези просветителни структури добре са проучили пазара и финансовите благоприятни условия на родителя от междинната класа, който влиза в таргет-групата на мечтаните клиенти. Затова фирмената тактика е да се предложат такива условия и цени на просветителни услуги, които с финансова дисциплинираност и „ стягане на колана “ да може да си разреши и едно средностатистическо семейство в столицата. И не се тормозете, в случай че закъснеете с заплащанията, услужливо ще ви се обадят да ви припомнят, че не сте си платили таксата… пардон… „ месечната стойност от образованието “ на детето ви.
Светлана Праматарова - щастливата класна
Макар да има изключения, по-голямата част от ЧУЗ (частни образователни заведения) всъщност са компании, регистрирани по комерсиалния закон и тяхната съществена задача би трябвало да е оптималната облага. Но всяка от тези компании ще ви каже, че е водена от освен това от комерсиалната логичност – своята визия за едно по-добро общество и задачата да образова деца, които да са задоволително способни, с цел да го осъществят. Таксата, която събират, е дребна цена за тази фантазия.
Малка е и частта от нея, която може да се отдели за задачата: “По-големият % от сумата се разпределя в две посоки – за първокласен маркетинг и за облага на притежателя ” – споделя Йордан*, който е работил за частна школа и даже се е издигнал до невисок мениджърски пост. Това не е загадка, а гордо изтъквана причина за триумфа на частното обучение, тласкано напред от битката за пазарен дял с съперниците. За да е сполучлива тази битка, компанията би трябвало да е доста ефикасна и да не прави никакви непотребни разноски. Но от какво да се спести на първо време?
“Аз изпълнявах функционалности, които са най-малко за двама души, а не за един ” – споделя Таня* – “В частната градина, в която работих, трябваше с изключение на да приготвям и преподавам уроци, да се грижа и за хигиеничните потребности на децата, това постанова на моменти по-голямата група деца да остава без контрол, до момента в който аз се погрижа за някое съответно дете. “ Но тя най-малко е готова да преподава.
По думите на Йордан се случва “да се наемат хора за учители в последния ден преди старта на образователната година. Това са хора, които не са приключили педагогика и които не са работили преди този момент в никакъв случай като учители. ” Никой не може да се приготви за работа с деца за ден или седмица, само че “ръководството на компанията е решило, че за него е по-важно групата от възпитаници, които към този момент са си платили таксата за образователната година, да започва непременно ”. Подобен е разказът и на Иван*, съгласно който ЧУЗ могат и да поддържат високо качество, само че нормално до момента в който се наложат на пазара. “Когато обаче учебното заведение стане известно и препоръчвано, с цел да понижат работната заплата, вземат решение да наемат най-вече млади, постоянно без училищен опит, даже незавършили педагогика, претенденти. ”
Разбира се, това не всеки път автоматизирано значи, че новонаетите фрагменти с сходна характерност правят зле своята преподавателска работа. Напротив, някои от тях могат да се оправят доста по-добре от други, които практикуват специалността преподавател с години. Но казусът тук е, че няма никакви гаранции – дали новонаетият кадър ще има задоволително време да бъде подготвен, квалифициран и да влезе тогава в час, в действителна преподавателска среда – или непосредствено ще бъде пуснат в дълбокото да се оправя самичък, както откри за добре. Всичко зависи от това какво ще реши управлението на компанията, че е по-добре за нейния бюджет все още. Така дали ще попаднете на добър преподавател или не, може да се окаже въпрос на шанс. Дори и най-върлите последователи на лотарията не всеки път са склонни да приложат правилата ѝ по отношение на образованието на децата си.
Метаморфозите на учителската специалност
Но даже и да не случите на учители в ЧУЗ най-малко сте спокойни, че изискванията са по-добри и паралелките са дребни, тъй че може да се обърне внимание на всяко дете. Не като в затъналите в бедност държавни образователни заведения с препълнени с деца стаи и демотивирани учители, които не могат да запомнят имената им. Нали? “В частната детска градина, в която работих – споделя Галя* – се водеше, че имаме един брой деца, а в действителност в групите ни бяха записани приблизително с към 5-6 деца повече от упоменатото. ” Когато пристигна инспекция, в градината се афишира импровизиран състезателен или танцов ден, или друга интензивност, която затруднява броенето.
Преподавателят, който сякаш би трябвало да преподава на 12 деца в една стая, е заставен да преподава на 18 – несъмнено за същата заплата. Но дали стаята, която е планувана за 12 деца, може да поеме още 6 от горната страна, без това да се отрази на качеството на образователния развой, на фокуса на преподавателя и на концентрацията на децата, от които се чака да усвоят даден материал? Проблемът не е единствено в класната стая. „ Видимо в частната детска градина, в която работих – споделя Таня – имаше повече деца, в сравнение с потенциалът на постройката можеше да поеме. Столовата по време на обяд беше претъпкана до краен лимит и децата мъчно се разминаваха. “
Но препълнената трапезария въпреки всичко е за предпочитане пред никаква. Йордан споделя за стратегия за лятно образование в неговата школа: “В програмата имаше включена дребна здравословна закуска в една от почивките сред часовете. Така наречената healthy snack, която се състои от плод или зарзават. Получихме разпореждане, че имаме право да харчим най-вече по 40 стотинки дневно за дете и че не трябва никога да надминаваме посочената сума. ” Често 40-те стотинки, полагащи се на един възпитаник, се оказват незадоволителни за закупуването на цялостен плод, тъй че общото количество се нарязва на части, с цел да стигне за всички.
Вероятно най-малко големият проблем с дисциплината в публичните заведения не съществува при частните такива, тъй като родителите заплащат и всички са загрижени те да получат най-хубавото против парите си? „ В някои случаи има деца, за които е по-добро самостоятелно образование, а не групово, тъй като те имат потребност от доста внимание и целеустремено планувана с тях работа ” – споделя Таня. Когато обаче тя и сътрудниците ѝ стигнат до извода, че с обещано дете би трябвало да се подходи самостоятелно, “шефовете ни не разрешават това да се случи, тъй като компанията ще изгуби таксата от този възпитаник. И в очите на родителя ще наподобява, че не сме могли да разгадаем казуса му. “
Галя споделя сходна история за деца с доста буйно държание, “които пречат на дисциплината и завладяват цялото внимание към себе си, а останалите възпитаници са пострадали “. Ако казусът доближи до мениджърите и те също не могат да намерят решение, той просто се пренебрегва – не може да се „ приказва с родителите, с цел да бъдат изключени децата с недопустимо държание, тъй като това значи компанията да изгуби обезпечен доход. ” Понякога не се приказва с родителите даже за по-умерени ограничения, тъй като те биха могли да решат да запишат детето си другаде.
Нещо сходно е написано в разпоредбите на една от школите, съгласно които учителят носи „ отговорността за качеството на всеки един извършен час “, „ качеството на връзката със всеки един родител “ и „ удовлетвореността на родителя от полученото образование “. „ Наясно съм, че всяко едно недоволство от родител – документално заявява всеки преподавател преди да стартира работа – понижава фрапантно неговата задоволеност, което може да рефлектира върху желанието на родителя да запише детето си за идната образователна година и може да навреди на методът, по който родителите възприемат мен като експерт и компанията, в която работя “.
Нека си представим обстановка, в която горните проблеми не съществуват. Преподавателите са добре подготвени, средствата от такси отиват за застраховане на работата им, а материалната база в образователното заведение дава отговор на всички модерни условия. Това е мечтаното място за вашето дете, само че също по този начин едно вдъхновяващо работно място за в действителност способните учители. Мотивиран учител значи той да прави с готовност своята работа и да се раздава в нея изцяло. За да бъде мотивацията на един преподавател налице са нужни най-общо три неща. Първо, да работи в другарска и доброжелателна среда, тъй че да бъде спокоен и да посвети цялата си сила на децата. Второ, да вижда, че трудът, който поставя е оценен уместно и материалното му заплащане дава отговор на вложените от негова страна старания, време и усърдие. И трето, да му се поставя задоволително време за отдих и отмора, тъй че всеки ден да бъде в добра форма и да има задоволително сили и централизация, с цел да организира качествено часовете си. Как наподобяват нещата на процедура?
“Случвало се е мои сътрудници да плачат на работа. ” – споделя Иван и прибавя нещо познато на всеки преподавател и родител: “Децата са доста чувствителни и попиват всяко въодушевление от учителя си. Колкото и той да се старае да не бъде смутен пред тях, това се предава. ” Причините за това съгласно него са “стресът от изключителното работно време, от многото отговорности и от непрекъснатото втълпяване на интриги сред членовете на личния състав, с цел да не се завързва колектив и да може по-лесно да ни ръководят. “ Ако някой примитивен управител стартира да става по-близък с преподавателския личен състав, той може да получи “повишение ” към нова позиция или даже различен клон на компанията.
Таня също не е била удовлетворена от изискванията на работното си място: “Не може месечната такса единствено на едно само дете в детската градина да бъде по-висока от заплатата за месеца на един преподавател. Родителите си мислят, че парите, които заплащат отиват, с цел да бъде стимулиран учителят и да даде най-хубавото от себе си, само че се оказва, че огромна част от парите не се разпределят заслужено и нашият труд остава непризнат. Освен това не ме осигуряваха на цялостна работна заплата. “
Заплатата е лимитирана, само че не и работното време. Задълженията на Йордан били такива, че непрекъснато се натрупвали и трябвало да ги довършва в извънработно време, което “никога не се заплаща ”. Но казусът не е в организацията на работата във компанията, “вината е в теб, тъй като не можеш да си планираш добре времето и заради тази причина то не ти е стигнало. ”
Програмите на учителите са гъвкави, съгласно потребността на школата: “Имахме сътрудници учители, които по три дни в седмицата бяха с 12-часово работно време… от 8 сутринта до 8 вечерта. Понякога единствено с пет минути отмора сред класовете. Трябваше да приготвят и 2 пъти седмично уроци за 4 разнообразни възрастови групи. А това води до огромно безсилие и внезапно намаляване на качеството на преподаване. ” Фирмата знае, че в такива условия се желае нещо особено, с цел да поддържа равнище, тъй че “учителите непрекъснато бяха следени какво вършат, в специфични таблици по критерии се отразява по какъв начин се оправят с предоставените им отговорности, от какво се оплакват, кое по какъв начин разясняват, станали ли са отрицателни към компанията, в случай че да – за какво. ” Логично при такива работни условия текучеството на личен състав е непрекъснато, за което свидетелстват и контракти, които изискват най-малко тримесечно предупреждение за овакантяване.
За напрежението и стресът приказват и разпоредбите, които частна школа дава в писмен тип на учителите си: „ Ако имам сериозен здравословен проблем, който не ми разрешава да отида на работа сутринта, когато се събудя и не съумея да се свържа с сътрудника, който е поел отговорност за заместването ми в такива обстановки, знам, че работя по следния начин… ако сериозният здравословен проблем е подобен, който ми разрешава да стана от леглото, да приказвам и да съм прав/а в продължение на 1 час, отивам в офиса и си взимам часа. “ Но в случай че не може да стои на краката си, излиза наяве от документа, учителят би трябвало да се свърже със собствен сътрудник, който да го замести, като остава длъжен да приготви уроци и материали за часовете, които пропуща поради болнични. Последното въпреки всичко не значими, в случай че „ здравословният проблем е обвързван със незабавно влизане в болница или интервенция “. В този случай единственото, което се чака от учителя, е да се погрижи „ всичките ми сътрудници да са наясно къде стоят авансово квалифицираните от мен уроци, които съм подготвил преди случая “.
Училище-мъчилище
Тези истории демонстрират контраста сред действителността и облика, който частният учебен бранш си построява в обществото. Дали зад фасадата „ градим бъдещето на децата и изпълняваме огромна задача “ в действителност не се крие занижено качество, произвол с правата на учителите, нездрава среда на образование в името на интереса на притежателите?
Дали не би било по-полезно, вместо да се закриват държавни учебни заведения или да се трансформират и те в бизнес институции с мизерни делегирани бюджети, да се упорства за такава държавна политика, която да развива публичното обучение, осъвременявайки го, правейки го по-продуктивно, увлекателно за децата и привличащо нови млади учители? Струва си да си отговорим на тези въпроси, с цел да не се окаже, че сме платили скъпо за добре рекламирани легенди.
*Имената на всички чиновници са изменени.
Инфо: www.baricada.org
